Селата в община Каварна
Двадесетте села на общината — от Българево с близо 1400 жители до Иречек с по-малко от 30. История, стари имена, празници и как да стигнете.
Община Каварна има двадесет села, разпръснати по Добруджанското плато между морето и полетата на север. Някои са на брега — Българево, Свети Никола, Камен бряг, Топола, Божурец. Други са дълбоко в степта, сред пшеница, слънчоглед и ветрогенератори. В най-голямото живеят близо 1400 души, в най-малките — няколко десетки. Всяко има своя история, старо име и празник.
Село БългаревоНай-голямото село в общината и най-близкото до нос Калиакра — с две църкви, сладки пъпеши, мидената ферма „Дълбока“ и рок фестивал.
Село БожурецМалко село на 250 метра от ръба на скалите, на 5 км от Каварна, до голф комплекса „Тракийски скали“.
Село БелгунЗемеделско село в северната част на общината с църква „Св. цар Борис-Михаил“ и събор на 6 септември.
Село БилоЕдно от най-малките и най-северните села на общината, познато в миналото като Сюрткьой.
Село ВидноНякогашното Гьоре — село от три квартала с бурна история по време на румънското управление.
Село ВраниноСело с училище от 1866 г., върху най-големите запаси черни въглища в Добруджа.
Село ИречекТихото село с пчелините и фазаните, на 12 км западно от Каварна, кръстено на Константин Иречек.
Село Камен брягСелото на скалите, Яйлата и Джулай морнинг — най-източната точка на общината.
Село КрупенМалко село на около 16 км от Каварна, до най-високата точка на общината (180 м).
Село МогилищеГагаузко село на 6 км северно от Каварна, което празнува на 22 септември.
Село НейковоНякогашният Каралар, кръстен на първия учител Никола Нейков — по пътя към Дуранкулак.
Село Поручик ЧунчевоСело по пътя Варна – Констанца, носещо името на поручик Никола Чунчев.
Село РаковскиНякогашният Сеид Ахмед, познат с есенния празник „Весела трапеза от есенни гозби“.
Село Свети НиколаСелото на ветрогенераторите и курорта „Русалка“, на 12 км източно от Каварна.
Село СелцеЗемеделско село на 8 км от Каварна, със събор и традиционен футболен мач на 22 септември.
Село СептемврийциВторото по големина село в общината — бившите Делне бей кьой и Цар Борис.
Село ТополаСело над морето между Каварна и Балчик, с вилна зона, плаж и находки от ранното средновековие.
Село ТравникНякогашната Яплъджа — малко село в степта на север от Каварна.
Село Хаджи ДимитърСело сред ветрогенераторите, чието име носи и връх в Антарктида.
Село ЧелопеченеНякогашното Ели бей — село с тракийски гробници и древно селище наблизо.
Селата по брой на населението
Данните са от официалната статистика към края на 2009 г.; оттогава населението в повечето села е намаляло.
| Село | Старо име | Жители (2009) |
|---|---|---|
| Българево | Гявур Суютчук | 1396 |
| Септемврийци | Делне бей кьой, Цар Борис | 538 |
| Белгун | Дуранлар | 390 |
| Раковски | Сеид Ахмед | 300 |
| Вранино | Гаргалък | 285 |
| Свети Никола | — | 239 |
| Видно | Гьоре | 187 |
| Топола | Тюрк Суютчук | 156 |
| Божурец | Михал бей | 131 |
| Селце | Малкоч | 120 |
| Хаджи Димитър | Хаджи Байрям | 117 |
| Челопечене | Ели бей | 110 |
| Нейково | Каралар | 99 |
| Могилище | Юзгюбенлик | 97 |
| Камен бряг | Кая бей кьой | 81 |
| Поручик Чунчево | Язъджилар | 62 |
| Било | Сърт кьой | 48 |
| Травник | Яплъджа | 43 |
| Крупен | Иридже | 40 |
| Иречек | Кьойлюк | 25 |
Откъде идват имената
Почти всички села в общината носят днешните си имена от 1942 г. След връщането на Южна Добруджа в България през 1940 г. османските и румънските имена са заменени с български. Затова много села са кръстени на исторически личности — Раковски, Хаджи Димитър, Иречек, Поручик Чунчево, — а други на природата наоколо: Камен бряг, Топола, Травник, Божурец, Видно. Септемврийци е преименувано два пъти: през 1906 г. от Делне бей кьой на Цар Борис, а през 1947 г. — на Септемврийци.
След изселванията през 40-те и 50-те години от картата изчезват няколко села на общината — Калфа, Мальово (Каранас), Мънино и Нанево. Селото Великово през 1959 г. става квартал на Селце.
Кои хора живеят в селата
Населението на общината е пъстро. В много села живеят потомци на преселници от Балкана — Котленско, Еленско, Ямболско, — дошли в Добруджа през XIX век. В други са гагаузите — православни християни, говорещи тюркски език, — както и бежанци от Северна Добруджа, заселени след Крайовската спогодба от 1940 г. В Топола живеят предимно татари и турци. Това личи в храмовете, кухнята и празниците.
Празниците в селата
- Свети Никола — сбор на 1 май;
- Българево — фолклорен събор през май и Празникът на пъпеша в края на юли;
- Камен бряг и Раковски — събор на 3 юни;
- Белгун — голям събор на 6 септември;
- Поручик Чунчево — празник на 9 септември;
- Селце, Могилище и Септемврийци — на 22 септември, Деня на независимостта;
- Раковски — „Весела трапеза от есенни гозби“ през октомври.
Новините от селата публикуваме в рубриката От селата.
Как се стига до селата
Повечето села са на 5–20 км от Каварна по асфалтови пътища. Редовен обществен транспорт има само до някои от тях — с автобусите към Шабла. За останалите е нужна кола. През зимата при силен северен вятър пътищата на платото се навяват и някои села остават откъснати за ден-два. Вижте автобусите от Каварна.