Каварна — градът между степта и морето

Каварна е малък град на северното българско Черноморие, построен върху ръба на Добруджанското плато. От центъра улиците се спускат по дълга долина към залива и пристанището, а на изток бреговата линия продължава с отвесни скали чак до нос Калиакра. Градът е административен център на община с 21 населени места — самата Каварна и двадесет села — и е част от област Добрич.

Област: Добрич
Население на града: около 11 000 души (11 397 по данни от края на 2009 г.)
Население на общината: около 15 800 души в 21 населени места
Площ на общината: 481,4 км², от които 87% земеделска земя
Морски бряг: 42 км
Надморска височина: около 120 м в центъра
Пощенски код: 9650
Телефонен код: 0570 (+359 570)
Кмет на общината: Елена Балтаджиева

Къде се намира Каварна

Каварна е разположена в югоизточната част на Добруджа, на брега на голям залив, който на изток завършва с нос Калиакра. До Варна има около 62 км по пътя през Балчик, до Добрич — около 50 км, до Балчик — 19 км, а до Шабла — 22 км. Границата с Румъния при Дуранкулак е на около 45 км, а Констанца — на около сто.

Общината граничи с общините Балчик на запад, Генерал Тошево на северозапад и Шабла на североизток, а на юг и югоизток я ограничава морето. Теренът е почти изцяло равнинен — платото е на 100–150 м над морето и завършва внезапно със стръмни, на места отвесни склонове. Най-високата точка на общината, 180 м, е северозападно от село Крупен. Постоянно течащи реки няма; единственото по-значимо суходолие е Нейковото дере на север.

Подробности за пътуването с автобус ще намерите в страницата Автобуси и автогара Каварна, а за времето — в прогнозата за Каварна.

Историята накратко: от Бизоне до днес

На мястото на днешния град хората живеят от хилядолетия. През IX–VII век пр.Хр. тук има тракийско селище. По-късно, вероятно през V или в началото на IV век пр.Хр., гръцки заселници от Месамбрия (днешен Несебър) основават колонията Бизоне на нос Чиракман над пристанището. Градът търгува със зърно, дървен материал и суровини от Добруджа срещу вино, зехтин, керамика и оръжие от Средиземноморието.

През I век пр.Хр. силно земетресение разрушава голяма част от Бизоне, а част от носа се срутва в морето. Подводни находки показват, че под водата е останал цял жилищен квартал. През римската епоха тук отново има пристанище и селище, но то не достига предишното си значение.

През Средновековието градът се нарича Карвуна. През XIV век местните владетели Балик и Добротица фактически се отделят от Търновското царство и създават Карвунското (Добруджанско) деспотство, чиято столица по-късно става Калиакра. През 1397 г. османците почти унищожават града. Той е отново заселен и до началото на XVII век се възстановява; името Каварна се появява в изворите през XV век.

По време на Руско-турската война жителите на Каварна — българи и гагаузи — се вдигат срещу башибозука и черкезите. Каварненското въстание от 1877 г. се помни и днес: всяка година в края на юли общината поднася венци пред паметника на Андрей Василев – Амира. През 2026 г. се навършиха 149 години от тези събития.

След Освобождението Каварна е част от Княжество България, а през 1906 г. официално е обявена за град. След Междусъюзническата война през 1913 г. и отново след Първата световна война Южна Добруджа е под румънска власт и градът носи името Cavarna. Местните българи се съпротивляват, включително чрез Вътрешната добруджанска революционна организация. С Крайовската спогодба от 1940 г. Каварна се връща в България.

Какво да видите в града

Нос Чиракман — платото над пристанището с останки от крепостни стени, църкви и некрополи. Оттук се открива най-хубавата гледка към залива. Повече в статията за Чиракман.
Историческият музей на централния площад — от античността до 1940 г., с отделна част за Чиракман и средновековната Карвуна.
Турската баня (хамам) от началото на XV век, в която е подредена морската експозиция „Добруджа и морето“ — каменни котви, амфори, монети и тракийско златно съкровище.
Етнографската къща на ул. „Сава Ганчев“ 16 — заможен дом от края на XIX век с градина с черници, божури и лалета.
Църквите „Св. Георги“ (1836 г.) и „Успение Богородично“ (1860 г.) в центъра.
Чешмите — по долината от центъра към пристанището има дванадесет извора и чешми, някои от тях реставрирани. Сред тях са Арнаудовата и Юснюевата чешма и чешма с минерална вода.
Рок муралите по фасадите на жилищните блокове и статуята на Рони Джеймс Дио — следи от годините, в които Каварна беше рок столицата на България. Историята е в отделна статия.

Пълен списък с места наоколо има в раздела Забележителности.

Каварненските скали — платото завършва внезапно над залива. Снимка: Michał Derela / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Икономика: зърно, миди, вятър и туризъм

Каварна живее от няколко неща едновременно. Добруджанският чернозем е сред най-плодородните почви в страната и около 87% от общината е земеделска земя — пшеница, слънчоглед, царевица, рапица, а край Българево и сладки пъпеши. В морето край брега работят мидени ферми, а в пристанището има рибарска база и малко яхтено пристанище.

Между Каварна и селата Свети Никола, Българево и Хаджи Димитър се издигат десетки ветрогенератори — тук е един от най-големите вятърни паркове в България. Край Българево е разработено малко находище на природен газ, което захранва местната газова мрежа, а под града, на 1100 м дълбочина, има минерална вода.

Туризмът е съсредоточен през лятото: малки семейни хотели и апартаменти в града, курортни комплекси по брега, три голф игрища между Каварна и Балчик и много гости, които идват заради Калиакра, Яйлата и скалите на Камен бряг. Вижте къде да отседнете и къде да хапнете.

Културният календар

Лятото в Каварна е дълго и шумно. Ето събитията, които се повтарят всяка година:

Джулай морнинг на 1 юли — хиляди хора посрещат изгрева на скалите при Камен бряг.
Седмицата на морето в началото на август — концерти, театър, кино под звездите, изложби и регата на корабни модели.
Празникът на пъпеша в Българево в края на юли и рок фестивалът „Българево Рок“ в началото на август.
Джаз под звездите в Камен бряг.
Миден и рибен фест в края на август — през 2026 г. се проведе за 23-ти път.
Националният фестивал на любителските театри „Каварна“ — през 2026 г. беше 28-ото издание.

Новините за всяко от тези събития ще намерите в рубриката Култура и събития.

Селата в общината

Освен града общината включва двадесет села: Белгун, Било, Божурец, Българево, Видно, Вранино, Иречек, Камен бряг, Крупен, Могилище, Нейково, Поручик Чунчево, Раковски, Свети Никола, Селце, Септемврийци, Топола, Травник, Хаджи Димитър и Челопечене. Най-голямото е Българево, а в най-малките живеят по няколко десетки души. За всяко от тях има отделна страница в раздела Селата.